Първи редове.
          Още в юридическия факултет ни учеха, че ако на едно място се съберат двама души, се появява необходимостта от право (jure) - справка Семейния кодекс. В този смисъл всички обществени отношения имат  потребност от нормативна регулация - или с други думи: "Всяка игра си има правила."

          Може ли малко по-подробно, но без юридически термини?
          Навсякъде около нас всичко всичко в природата почива на определена логика и порядък. Тези закономерности не са създадени от човека - те съществуват без оглед на нашето знание или съгласие.
          От своя страна, като "homo sapiens" всички приемаме, че за да съществува едно общество, са необходими писани правила, които да уредят взаимоотношенията помежду ни. В този смисъл спортното право указва правилата на онази малка сфера от нашия живот, която наричаме "спорт".
         
          Спорт и бизнес.
          Спортът отдавна е професионална дейност, в която милиони са намерили своето призвание като състезатели, треньори, инструктори, лекари, психолози, мениджъри, рекламодатели, журналисти и др. В течение на повече от век участниците в спорта създават свои правила на "голямата игра", които всеки професионалист трябва да познава и следва. От една страна това са правилата на спортната етика и честната игра, а от друга - това са правилата на свободна търговия и договаряне и произтичащите от това права и задължения.
          Непознаването на тези правила е равносилно на ходене с превръзка на очите - рано или късно някъде ще се ударим или спънем. Примерът, за който винаги се сещам, е боксьорът Майк Тайсън, който в края на кариерата си обяви фалит, въпреки спечелените преди това стотици милиони.

          Новобрански пример.
          Бях на 20 или 21 (учех втори курс право), когато от клуба, за който се състезавах ми предложиха трудов договор. Имах огромно доверие на хората, които ръководеха отбора и без да се колебая прочетох по диагонал някои от клаузите, след което подписах буквално за три минути.
          По този начин наруших едновременно и трите основни принципа при сключване на договор:
1. чети внимателно преди да подпишеш;
2. попитай, ако нещо не разбираш;
3. не подписвай, ако не си съгласен с нещо от написаното.
          Защо го направих, още повече, че учех и за юрист? Отговорът е, защото много ми се играеше - исках единствено да спортувам и не мислех за нищо останало. В моя случай работодателите ми бяха  коректни и всичко, което бяхме уговорили устно се спазваше безусловно.
          На няколко мои приятели обаче, подобно небрежно поведение им костваше немалка сума от заработеното и им се наложи да изпият по чаша студена вода. Точно от тях научих следния урок: "За джентълменска договорка са необходими двама джентълмени."

          И мен какво ме засяга всичко това?
          Ако сте човек, който играе футбол с приятели за удоволствие или ходи да тренира във фитнеса, или само тича в парка за здраве, то най-вероятно никога няма да се срещнете със спортен юрист.
          И все пак, не се знае знае ли се:
- замисляли ли сте се чия е отговорността при злополука по време на спортно мероприятие;
- а знаете ли какви права Ви дава закупеният билет за спортно състезание?
- а застраховката, която си правите покрива ли риска от спортна контузия?
- знаете ли какви права има Вашето дете, което сте записали да тренира, за да расте здраво и силно?
- а знаете ли какви задължения имат клубът и треньорите, на които го поверявате?
          И ако не знаем, а ни се наложи да знаем - има ли кой да попитаме; има ли хора, които познават правилата на тази игра - има разбира се - Lex Sportiva.